Съюз на народните хорове

През 1926 г. във Враца е организирана “Първа сбирка на народните хорове”, а на следващата 1927 година в София на Учредителен конгрес официално бива създаден “Съюз на народните хорове в България” (СНХБ), в чието ръководство са избрани музикални дейци от различни български градове.

Като първа българска хорова организация СНХБ се стреми към демократичност и децентрализация на хоровото дело в България, както и към привличането в нея на множество немузиканти. Числото на хоровите състави нараства значително.

Още през 1925 г. в София излиза от печат първият брой на в-к “Родна песен”, който от 1928 става орган на СПХБ, а през 1931 прераства в списание “Родна песен” под ръководството на проф. д-р Стоян Брашованов.

От основаването на СНХБ, до февруари 1944 г. членове на съюза стават 144 народни хорове, певчески и музикални дружества с десетки хиляди певци от десетки градове и редица села в пределите на тогавашна България.

Първостепенна грижа на СНХБ е било осигуряването на български репертоар на членуващите в него хорове, за която цел развива активна издателска дейност.

Български певчески съюз

През 1936 г. СНХБ е преименуван в Български певчески съюз (БПС). Неговото Централно управление на СНХБ успява да издейства от държавата отпуски за хористите си при участия в хорови събори и др.п., както и намаления на ж.п. билетите им при подобни участия. По инициатива на ръководството множество хорове изнасят безвъзмездни концерти в болници, сиропиталища, инвалидни домове, казарми и дори затвори из цяла България.

За разпространяване на българското хорово творчество и зпълнителско изкуство ръководството на БПС урежда гостувания в чужбина на най-изявените хорове, напр. “Гусла” и “Кавал”. По негово настояване Министерството на просветата увеличава часовете по пеене в средните училища, засилва там хоровото пеене, закупува съюзните печатни издания за пласиране в училищата и др.п. От 1945 г. до 1947 г. списание “Родна песен” е преименувано в “Хорово дело”.

Център за художествена самодейност

Българският певчески съюз съществува до 1952 г., когато бива закрит от държавата и функциите му се поемат от секция “Хорова самодейност” в новооснования “Център за художествена самодейност”. Нейни основни задачи са методическото ръководство на хоровете, организиране на национални фестивали и състезания, насърчаване създаването и разпространение на български хорови пиеси.

Български хоров съюз

От 1990 г. със създаването на Българския хоров съюз (БХС) се възстановява организираният живот на българските хорове и самоуправлението им.

Председатели

На СНХБ и БПС: Милутин Найденов (1927 – 1933), Петко Стайнов (1933 – 1945) и Любомир Пипков (1945 – 1952).

На БХС: Васил Арнаудов (1990-1991), Христо Арищиров (1991-2002), Валентин Бобевски (2002).

На секция ХС в ЦХС: Георги Димитров (1952).

Подпредседатели

Павел Христов (1927 – 1928), Стоян Брашованов (1928 – 1934), Михаил Теофилов (1934 – 1942) и Никола Златарски (1942 – 1947).

Заместник председатели на БХС: Александър Танев (1990), Христо Арищиров (1990-1997), Валентин Бобевски 1998-2002), Филип Павлов (1998)

Секретари

На СНХБ и БПС: Михаил Гърдев (1927), Димитър Алексиев (1928), Иван Христон (1029-1932), Стоян Джужджев (1933-1936), Крум Бояджиев (1936-1944), Марий Иванов (1944-1945), Георги Димитров (1946-1952).

На БХС: Валентин Бобевски (1990-1997), Петя Павлович (1990-1994), Продан Проданов (1990), Теодора Павлович (1994), Филип Павлов (1994-1997), Светла Рачева (1994-1997), Зоя Видас (1994-1997), Мануела Манчева (1998-2002), Борис Семерджиев (2000), Елианка Михайлова (2002).

Съюзни диригенти

Акад. Добри Христов (1926-1936), проф. Цанко Цанков (1936-1940), проф. Асен Ди-митров (1940-1943), проф. Георги Димитров 1943-1944), Драган Прокопиев (1944-1952).

Конгреси и събори

СНХБ, респ.БПС са организирали в периода 1928-1943 г. общо 14 конгреса и множество национални и регионални събора в различни градове, които изиграват огромна роля за популяризирането на хоровото изпълнителско изкуство и хоровото творчество – българско и чуждо.

БХС е провел 5 конгреса.

Издания

22 свитъка с 41 български хорови песни от 21 български композитора, “Хорови песнопойки” №1 и №2 с хармонизирани народни песни, поредица български и европейски хорови шедьоври “Юношески другар” с редактор Борис Гайдаров и 8 Хорови христоматии, сп. “Родна песен”, сп. “Хорово дело”.

Главни редактори

На сп. “Родна песен”:
- Петър Антов (1925-1928)
- проф. Стоян Брашованов (1928-1945)

На сп. “Хорово дело”
– проф. Георги Димитров (1945-1979)