|
 Създадената
през 681 г. сл. Хр. и изживяла небивала териториална
мощ като държава на три морета, България и днес
е уникална по изключителното многобройно и разнообразно
песенно богатство. В българската народна песен
е отразена и съхранена мъдростта, радостта у мъките
и надеждите на българите, натрупани през вековете.
Може би не е случаен фактът, че планината Родопи
в Южна България е родина на митичния певец Орфей,
или че прославеният средновековен песнотворец
и певец Йоан Кукузел е от български произход.
При създаването на българската държава се обединяват
славянски,
прабългарски и тракийски племена и техните музикални
култури си взаимодействат през вековете.
Приемането на християнството в България през 865
г, дава тласък на бурно развитие на политическия
и религиозен живот. В този исторически период
се появяват славянските свети просветители, братя
та Кирил и Методий, които създават славянската
азбука, превеждат по-важните църковни книги. Техните
ученици, начело със св. Климент Охридски адаптират
богослужебното пеене към славянската мелодика
и реч. От вековните религиозни и народни песни,
крепили българското самосъзнание, езика и обичаите
в тежките години на чуждо владичество, постепенно
се стига до хоровото музициране - отначало едногласно,
а по-късно и многогласно. То възниква около средата
на 19 век, развивайки се през българското Възраждане
и процъфтява след Освобождението на България от
Османско владичество през 1878 година.
 В
много градове на страната се създават хорове –
главно училищни и църковни, но в скоро време и
светски, които стават продължители на първите
български хорове: ученически - в град Шумен на
Сава Доброплодни (1840) и Добри Войников (1859),
първият български граждански хор на Янко Мустаков
в Свищов (1868), първото българоко певческо дружество
на Тодор Хаджистанчев в Русе (1870), хоровете
на Петър Иванов (Стара Загора-1870), на Йосиф
Коломати (Сливен –1881), първият смесен хор на
Руси Коджаманов (Видин-1894) и мн.др.
Най-голяма заслуга, както за хоровото изпълнителско
изкуство, така и за наченките на хорово творчество
имат учителите по пеене, като много от тях са
сред първите български композитори: Георги Байданов,
Анастас Стоянов, Емануил Манолов, Ангел Букорещлиев,
Атанас Ба дев, Александър Кръстев, Димо Бойчев,
Панайот Пипков... Те започват да композират песни
за два, три и четири гласа, отначало хармонизации
на народни песни, а скоро вече и авторски хорови
творби. Появяват се много граждански, училищни
и войнишки хорове, които участват в празници,
концерти, тържества, вечеринки и пр. Забележителен
е не само музикалният, но и патриотичният подем
у българите.
Организираният живот на хоровете започва през
1905 г. с основаването на Българския музикален
съюз, в който влизат хорове от София, Пловдив,
Варна, Русе, Стара Загора, Плевен, Асеновград,
Тутракан. След войните 1912-1918 именно хоровите
песни стават проводник и носител на силен патриотизъм
и родолюбие. Те стават обединяващ фактор - хористи
и слушатели се чувстват единно цяло. Хоровото
пеене привлича
хиляди хора към активно задружно музициране, сродява
душите на пеещите хористи, диригенти и публика!
Професионалните композитори, завършили своето
образование в Германия, Русия, Чехия, Франция
създават песни с високи естетически качества,
които и днес имат място в репертоара на българските
хорове. Класикът на българската хорова музика
акад. Добри Христов (1875-1941) - диригент, композитор,
педагог и теоретик на българската музика полага
основите на съвременното българско музикално творчество.
Създава великолепни църковни и хорови композиции.
Той е един от главните инициатори за създаването
на Сьюза на народни хорове в България през1926
година. Една от най-забележителни фигури в българската
музикална култура е композиторът и организаторът
акад.Петко Стайнов (1896-1977). Той създава един
нов жанр в българската музика - хоровата балада,
като крупна форма на акапелното творчество. Същевременно
той има значителна обществена дейност като председател
на СНХБ и Българския певчески съюз (БПС) за периода
от 1933 до 1945  година.
Други изтъкнати хорови деятели, композитори, диригенти
със значим принос в развитието на хоровото изкуство
през I-та половина на 20 век са: Асен Димитров,
Христо Манолов, Любомир Пипков, Стоян Брашованов,
Георги Димитров, Крум Бояджиев, Лазар Максимов,
Боян Соколов, Людмила Прокопова, Светослав Обретенов,
Бончо Бочев ...
През II-та половина на 20 век настъпва нов подем
в развитието на българското хорово изкуство.Създават
се държавни, професионални хорове. През 1951 година
проф. Георги Димитров — композитор и диригент
основава към Държавната музикална академия катедра
"Хорово дирижиране, чиито възпитаници са
сред най-добрите български диригенти. През 1952
композиторът Филип Кутев създава първият Държавен
ансамбъл за народни песни, който има многобройни
последователи в цялата страна. Създава се нов
стил в обработването на народната песен. Налице
е творческо взаимодействие между хоровете за школувано
и характерното фолклорно пеене. През 60 те години
се създават много нови хорове от всички песенни
жанрове.  Периодът
се отличава с качествен скок в художественото
изпълнителско майстроство. Българските хорове
започват да печелят множество и най-високи награди
на международни конкурси и Фестивали на петте
континента, включително и званието “Хор на света”!
Хоровете завоюваха световно признание както с
изпълнителското си изкуство, така и с интересния
си, проблемен, съвременен, национален репертоар.
Новото поколение хорови композитори: Тодор Попов
(1921-2000), Александър Танев (1928-1996), Иван
Спасов (1934-1996), Здравко Манолов (1921-1961),
Константин Илиев (1924-1988), Николай Кауфман
(1925), Красимир Кюркчийски (1936) и мн. др. изиграва
съществена роля за развитието и авторитета на
българското хорово изпълнителско изкуство в творческо
взаимодействие с изтъкнати диригенти от II-та
половина на 20 век, които вече не са сред нас:
Атанас Маргаритов, Ангел Манолов, Георги Робев,
Васил Арнаудов, Христо Арищиров, Самуил Видас,
Васил Стефанов, Месру Мехмедов, Михаил Милков...
Съществена роля в организационно и художествено
укрепване на хоровете изиграва и хоровата секция
към Центъра за художествена самодейност съществувала
до края на 1989 г. На 23.02.1990 г. се възстановява
съюзът на хоровете под сегашното наименование
БЪЛГАРСКИ ХОРОВ СЪЮЗ (Б Х С), който е естествен
правоприемник и продължител на СНХБ и БПС. БХС
е официален член на: Европейската федерация на
младежките хорове "ЕВРОПА КАНТАТ" и
на Световната федерация за хорова музика към ЮНЕСКО.
Из цялата страна, и сега, през 2003 годна, в началото
на III то хилядолетие, се осъществяват многобройни
национални, международни, регионални фестивали,
конкурси, събори, взаимни гостувания, концерти,
събори, тържества, в които неизменни участници
и двигатели на тези духовни празници са българските
хорове и техните диригенти и организатори.
Повече от 200 хорове и индивидулни членове са
обединени от идеалите и целите на Б Х С под девиза
“РОДНА ПЕСЕН НАС НАВЕК НИ СВЪРЗВА”. Хоровото изкуство
на България днес се оплодява от живителните сокове
на българските песни - песни шедьоври, за които
няма граници и езикови бариери и се развива и
обогатява от плеяда изтъкнати български диригенти,
композитори и певците - хористи - посланици на
красота и човешко единение, обогатяващо световния
музикален небосклон с оригинално, съвременно,
високо-художествено и ярко музикално присъствие!
Лада Брашованова - Станчева
|
